Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2019 22:59 - .....
Автор: razkazvam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.09.2019 09:19


 Очертава се дълга нощ, мислеше тя, напускайки малкия приказен град в който работеше и живееше от почти година,пусна ляв мигач и потегли, притеснена, изморена и недоспала. Пътят още в самото начало беше натоварен. Искаш да мине през Линц, надявайки се на малко подкрепа, от бивш колега и не само.
Пристигайки откри паркинга веднага, паркира и изключи двигателя, обърна се да си търси телефона и в този момент го видя. Той беше облечен не характерно за него- смъкнати дънки, широк слуитчер и дънково яке, тъмнината го правеше да изглежда по-слаб, отколкото всъщност беше. Тя отвори вратата, излезе бавно и несигурно го прегърна, като в същият миг получи това, за което бе дошла...
След него тя се бе начула да е силна, да не показва чувства, да излъчва сигурност, увереност, хъс за живот, да бъде перфектна - както в работа си, така и на външен вид, да бъде дама, но с мъжкарски характер. Той от малко момиче с милаовидно личице и чиста и ранина душа , каквато бе тя когато се запознаха, я бе превърнал в жена с перфектни черти на лицето, стройно тяло, обрани маниери,погледа и беше убийствен - излъчваше сила, макар тя да е 50 кг. и само 160 см.Хората я гледаха къде с възхищение, къде с омраза,защото тя винаги постигаш всичко, всякаш без усилия.
В работа си бе най-добрата, думата и тежеше пред шефовете,доказваше умения ,печелеше всички словестни битки, понякога само с мълчание,лоялността и беше още един плюс, оценявана и поощрявана, достигаше  до върхове, непосилно високи за хора с подходящо образование, компетенции и повече стаж. Сред приятелите си бе винаги усмихната, никога не споделяше проблемите си, но пък винаги излушваше техните, не потърси помощ, но винаги помагаше, когато може. Децата я обожаваха-винаги ги излушваше, наставляваше и накрая ги прегръщаше, като тяхна майка. Жените привидно я мразеха, докато я опозаят, после започваха да споделят без тя да пита-проблеми в семейството, в работата, в живота и дори в любовта... А тя просто слушаше, не ги съдеше, не коментираше и не обвиняваше,даваше съвет, само ако те искаха, в противен случай просто този разговор бе всякаш забравен, но за жените бе една изповед, пазена всякаш от свещеник. Мъжете я обожаваха-тя бе забавна и привлекателна, провокативна, но с граници, умееше да им вдига самочувствието, да ги насърчава към по-добро отношение към жените, да ги наказва дори-игнорирайки , разбираше ги много повече от всяка друга жена и те се възхищаваха.... Къде на нея, къде на себе си...
Тя се отпусна в ръцете му и всякаш с една въздишка там, точно в неговите обятия,на човекът превърнал я в това което беше, тежестта и страха изченазаха. Той може би за нея бе като зарядно. Получила прилив на сигурност, увереност, ентусиазъм и страст...вдигна бавно глава и го подкани към колата, както обикновено без думи или движения, един поглед бе достатъчен и дори, той, нейният учител, да я следваше и изпълняваше безусловно...
-Как си, момичето ми? - попита собственически той, докато тя палеше цигара.
-Добре съм,не съм спала доста дълго и съм притеснена по тази причина. - уверено отвърна тя.Старах от предстоящото, притеснение за настоящето и съжаление за миналото, нямаше в този отговор. И за първи път той се зачуди и може би му просветна, че бе създал, човек неподлежащ на емоции и чувства, който бяха способни, да съсипят, дори самия него. Почувства че тя е способна на всичко, единствено в името на обичта, за която той се колебаеше, дали все още  изпитва към него. Придърпа я към себе си и продължиха да пушат в мълчание, на пустиня паркинг в малката кола, под иначе ясното небе. Докато тя бе напълно отпусната в ръцете му той почувства, че се нуждае от нея-от обичта й, от сълзите й, от топлината, омразата, от скандалите с който тя го даряваше всекидневно... Но дали не бе твърде късно? Дали тя бе наистина толкова силна, студена и дали все още имаше нужда от него? Тези мисли ще го измъчваха доста дълго и непрестанно,но той я бе направил такава и ако това бе цената тя да не страда, би понесъл всичко, дори да я загуби, мислеше си, тогава. Но как? Как се забравя някой способен да те обича повече от самия него? Готов на всичко за твоето щастие, дори той да е нещастен? Никой не знаеше, а и той никога не би попитал, защото единствено с нея говореше почти честно.
-Как си ти?Липсваш ми, понякога имам нужда от теб. - каза тя толкова топло, че той почти забрави притеснителните мисли от преди секунда.
-Добре съм, любов моя. И ти ми липсваш,но винаги ще бъда до теб. - беше и го казвал хиляди пъти и толкова я бе предавал, но тя му вярваше-безрезервно, детинска искрено и отчаяно имаше нужда да го чува.
-Ти никога не си до мен, когато имам нужда.-каза спокойно, но думите й го докоснаха толкова дълбо, че той потрепна. -Затова те научих, момичето ми,за да можеш да се справяш и сама и ти го правиш по-добре, дори от мен самият. - сега той бе искрен, не я излъга. Обичаше я повече отколкото тя можеше да си представи, караше я да страда, но по-добре бе за седмица или месец да бъде нещастна-далеч от него, отколкото цял живот-до него. Тя никога нямаше да разбере и повярва, защо го прави той.
-Така е, но ми е трудно без теб.
-Хубавите неща изискват време и никога не се постигат лесно. Учи, работи, обичай, мрази, дерзай и искай... Може би един ден ще бъдем заедно. - той усети че го каза с повече надежда, отколкото тя имаше нужда да го чуе, тук бе момента да осъзнае, че без нея е никой.
Прегърна я, даде наставления за шофирането й, пожела й лек път и изчезна в тъмнината, а тя не се обърна да го изпрати с поглед, както винаги бе правила... И тогава тя осъзна, че може дори без него, че може би е достачано силана да се справи с всичко и ще успее, натисна газта и се изгуби в тъмнината по гладкия трилентов път към България. 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razkazvam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3421
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031